Биография

Проф. д.изк.н. д-р СПАРТАК П А С К А Л Е В С К И завършва Художествената академия в София, специализира в Будапеща, Москва, Прага, Лайпциг, Милано. Творческата му дейност е в областта на графиката, илюстрацията, живописта, керамиката, скулптурата. Участва в многобройни изложби в България и в чужбина. Носител на национални и международни награди за творчески инвенции.

Промовира 1996 г., хабилитира се през 1997 г., д.изк.н. от 2010 г. Преподава история на изкуството, води лекции и спецкурсове в университети и научни общности в България и в чужбина (Италия, Гърция и Германия). Основава (1999 г.) и ръководи „Лаборатория за семиотика и иконография”.

Множество п у б л и к а ц и и в областта на теорията, философията и историята на изкуството и културата, на интердисциплинарните аспекти на художествения синтез. Съвместно с Румяна Златанова е съосновател и съиздател на поредицата „Диалог и Духовност” (2006-).

А в т о р на монографии и съавтор на книги и сборници:

Die Vita des Heiligen Methodius. München, 2006.

Проекции на сакралното в изкуството на балканските художници от 20-40-те години на ХХ век. София, 2008.

Worte, Bilder, Tone. Paradoxa und Sarkasmen (с Karsten Mekelburg, Frauke Mekelburg). Sofia, 2009.

Triptychon Mystisches Fest. Hl. Benedikt und die hll. Kyrill und Method in Himmerod. Sofia, 2010.

Auf Terpsichores Schwingen. Die Ballerina Emilia Andonova (с Rumjana Zlatanova). Sofia, 2011.

Ден за възкръсване. София, 2012.

Klangwelten. Der Dirigent Yordan Kamdzhalov (с Rumjana Zlatanova). München, Berlin, Washington/D.C., 2014.

Eл Греко – Прозренията на Духа. София, 2019.

и др.

У ч а с т и я в г р а ф и ч н и б и е н а л е т а:

Варна (1983-1989), Берлин (1987), Барцелона (1993), Париж (1993), Маастрихт (1993),

Канагава (1995, 1997), Краков (1995, 1997, 1999) и др.

У ч а с т и я в г р а ф и ч н и т р и е н а л е т а:

Краков (1999), Канагава (1999), Кайро (2000) и др.

По време на с п е ц и а л и з а ц и я (литография и графични техники) през 1967 г. в Будапеща получава нови импулси в индивидуалното си развитие от проф. Макрис Агамемнон. Общуването с проф. Веселин Стайков (възпитаник на Флорентинската академия) подтиква художника към търсене на собствен графичен изказ.

Чрез участията си в археологическите разкопки на проф. Хенриета Тодорова от 1968 г., бъдещият художник открива древната мъдрост в артефактите на праисторическото изкуство.

Специализира в Москва през 1970 г., където има възможност за непосредствен контакт с оригинали на Дюрер и Рембранд в графичния кабинет на Музея „Пушкин”, в реставраторските ателиета на Третяковската галерия и Ермитажа, разширява познанията си в сферата на графиката, технологията на живописните системи на Класицизма, Барока и експерименталната художествена практика на ХХ в. Същевременно навлиза в стилистичната проблематика на средновековното изкуство и изучава интерпрета-ционните особености на древноруската декоративна и лакова миниатюрна художествена практика.

От 1971 г. е редовен участник в национални художествени изложби, както и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Европа, САЩ, Кувейт, Сирия, Египет, Индия, Япония, Мексико, Уругвай, Куба, Перу, Китай, Литва, Естония, Кипър.
Самостоятелните му изяви в Девня (1972), Враца (1973), Магдебург (1974), Берлин (1974, 1975) са стъпки в оформянето на собствения му стил. Получава покана за участие в репрезентативна експозиция на българската графика в Латинска Америка (Мексико, Уругвай, Куба).

Серията „Немски цикъл” от 1982 г. (посветена на Гьоте и музиката на Бах и Хендел) включва гравюри върху метал, интерпрети-ращи възгледа на автора за светлинния феномен и специфичния подход към динамиката на графичната материя. В графичните листове „Разговори с Брехт”, посветени на един ироничен метафоричен свят, е реализиран друг творчески аспект от експре-сивните възможности на дълбокия печат. Гравюрата на метал става предпочитана от художника техника. Чрез белите щрихи, категорично доминиращият и изведен с пестеливи графични средства светлинен феномен придава поетичност и философска дълбочина на изказа. Съпоставянето на негатива и позитива в цялостната динамична тъкан на творбите, създадени през 1983-1987 г., представя нов интерпретационен похват в творчеството му. В отделни зони линията се превръща в светлинен поток, в други ‒ в изразителен и подчертаващ динамичната форма контур.

Живописните цикли „Последният ден на Архимед”, „Митични празници”, „Пясъчен часовник”, „Псалм” и „Човекът и машината” са представени през 1985 г. в Софийската галерия „Раковски 125”. Художникът моделира изложбеното пространство чрез пластично-символните координати на творбите си и го озвучава с авторска музикална сериална композиция. В поканата за изложбата е отпечатана музикалната графика, която представя партитурата към живописния триптих „Последният ден на Архимед”. По време на последвалите изяви в Москва, Бухара и Ташкент художникът преоткрива пластичното очарование на източното изкуство и творчеството на Андрей Рубльов, на когото посвещава графичен цикъл.

Ново експериментално поле за изява през 1986 и 1987 г. предлага работата в Комбината за алуминий в Шумен с последвалия цикъл „Трансформации „А”.
Продължава теоретичните си занимания върху генезиса на пространството и историческата морфология на рисунката, във връзка с които изнася доклади на различни научни форуми.

„За пространството в творчеството на Давид Алфаро Сикейрос” е изнесен на Международната конференция за латиноамериканска култура и изкуство в София (1986), „Графичната материя в изкуството на ХХ в.” и „За езика на графиката в творчеството на гръцкия график Алевизос Тасос” са представени на Кръгла маса по време на Международния конгрес по балканистика (1989), „Спиноза и Рембранд с оглед етичните аспекти на ’сферичното пространство’” ‒ на Българско-холандски научен форум през 1994 г. Тези участия са предшествани от редица предварителни проучвания върху „Типологията на пространствените конструкции в изобразителното изкуство” (1981), „Генезис на рисунката” (1983), „Феноменология на графичната материя” (1987) и др.

След активно занимание с проблемите на византийската естетика и реализацията на живописния цикъл „Преслав” за автора се очертава трайна тенденция за съчетаване на теория и практика в тяхната органична неделимост. Така като теоретик представя схващанията си пред различни международни форуми:
„Проблеми на композицията в българската графика през 60-70-те години на ХХ век” (1982), „Времето в творчеството на Сикейрос” (1985), „Естетически проблеми на производствената среда” (1987), „Рембранд и Спиноза” (1997). В конференциите (1992, 1994, 1996), които се провеждат по инициатива на Нунция в София, Марио Рици, и Софийския университет „Св. Климент Охридски”, интерес предизвикват постановките в иновативните му доклади „Иконография и типология на св. Кристофор в контекста на диалога между Изтока и Запада” (1992), „Към генезиса на предренесансовия пространствен модел” (1994), „Италиански модели в българското изкуство” (1996). С подкрепата на Музея „Земята и хората”, Спартак Паскалевски става инициатор и ръководител на създаденото през 1990 г. „ОБЩЕСТВО ФОС”. За интелектуалци и творци с широк спектър на възгледи залите с експозиция на кристали се превръщат в постоянен дискусионен форум за нетрадиционни срещи и творчески изяви.

Нов етап в развитието на художника е представянето на с и н е р г и я т а (авторска версия на перформънса и инсталацията), формулирана като форма на „неосинкретизъм”, сред артистичната общност. От 1991 г. авторът обвързва този звуково-образен експеримент (с корени в древната ритуална практика) концептуално като единодействие на живопис, музика и танц. След синергията „Светлинни знаци”, осъществена съвместно с музикалния състав от ударни инструменти „Полиритмия” в „Галерия Шипка 6” (София, 1990), следва представяне в Софийски университет на синергията „Възкръсването на Лазар” за глас, виолончело, мандолина, пиано и обой (1991).

След множество участия в биеналета, международното жури на Краковското триенале (1999) го включва в представителна графична експозиция.

Нови аспекти в сферата на рисунката и композицията в периода 1994-1999 г. представя цикълът „Целувката на Юда” (Варшава 1997) и формата „Иконограми“ (музикални вариации, посветени на Панчо Владигеров, акварели и колажи) от 1998 г. Синергийната изява „Inspirito” (фонично рисуване, придружено с музика и рецитация) възкресява първични основи на ритуалния творчески акт, за което получава наградата „Premio Gamajun”, 1999 г.

Създадената през 1999 г. и ръководена от него „ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИКОНОГРАФИЯ И СЕМИОТИКА” изследва и реконструира Преславската икона от Х век в навечерието на християнския милениум през 2000-та година.

Експериментите са неделима част от изследователската работа на художника при проучване на синкретичните структури на формообразуване. В представения на едноименната изложба през 2000 г. (Галерия „Шипка 6”) керамичен цикъл „Капка” водеща е пластичната идея за феномена на първичното, т.е. че в своето пред-начало вселената има форма... на водна капка. В космологичната визия на художника това е формата преди мига, в който капката се откъсва и в летежа си надолу метафорично свързва небето и земята. В този момент, по негово признание, капката е понесла в себе си зародиша на ангел.

На одушевената вибрираща скритост е посветен живописният му цикъл „Палемпсест”, представен в Галерия „Сезони” (2001). Идеята намира продължение в хроматичните „звуци” на неизказаното и нечутото в импулсивната рисунъчна импровизация, в цикъла „Полифонии” (Градска галерия Офтерсхайм, Германия; 2004).

Взаимодействащото съзвучие на образ и знак в пространственото битие на книгата, определено от автора като и к о н о г р а м а, се разгъва в различни пространствени координати. Видимият фонизъм присъства и в квазиканоничните композиционни структури на съпоставката между фигуративност и мозаичност в цикъла „Житието на св. Методий” (в „Пале Аделман”, Елванген; „Дом Витгенщайн”, Виена 2004) и „Евангелие по Йоана” (Хайделберг 2005).

По инициатива на създаденото от Паскалевски „СТУДИО 129” (2004) за експерименти в изкуството се подготвя художественият проект „9+1”, който представя колективна експозиция от живопис, графика и инсталации на девет творци от Баден-Вюртемберг и техния колега от България в рамките на Х. Салон на изкуствата в НДК, София (2005). Проектът получава Специалната награда на НДК (2005) „за оригиналното и високо професионално пластично отразяване на съвременността, характеризиращо се с индивидуална чувствителност и многообразни изразни средства”.

В полиптиха-инсталация „Орфееви песни”, 960 х 100 см (София, 2005), идеята за космическата струна определя логиката на цялата композиция чрез пропорциите на числовата поредица 1-2-3-4. Наред с фигуративно-мотивната, числовата и цветовата символика, носители на енергийни полета са трите спектрални цвята: синият ‒ енергия на духа, жълтият ‒ енергия на душата, червеният ‒ енергия на телесността, на земното, изобразени като три цветни потока, представящи музиката като небесна (космическа) и земна (витална) енергия.

Цикълът „Осветени срещи” обхваща три инсталации и пет художествени книги-обекти като особени скулптурни форми (Берлин, 2006). Тези книги-иконограми са близки до традицията на ръчно направената книга с рисунки. Конституиращ модул е денят, избран от автора за първичен митичен темпорален топос. „Пентамерон” 25х32 см (се определя от символиката на петте елемента – огън, въздух, вода, земя, дърво), „Хекзамерон” 25х32 см е посветен на Сътворението на света в шест дни (Светлина, Небе, Звезди, Флора, Фуана, Човек), „Хептамерон” 25х32 см е темпорално свързан с дните на Страстната седмица, „Додекамерон” 22х20 см представя събития от християнския годишен празничен цикъл.

След сюрреалистичната серия от колажи „Шегите на Карстен” (Хайделберг, 2006) следва живописната серия „Иди, О ти, и виж!” (Габрово 2006). Последната разкрива синергизма в интелектуалната игра на иронии и оптофонични рисунки и музикални графики. Мистичното пространство е въплътено в композиционните инвенции на серията „В памет на Ел Греко” (Пиргос, 2007), в ансамбловата конструкция на 4-те триптиха „12 погледа към св. Богородица” (Химерод, 2010), в хроматичната експресия „По пътя към рая” (Пасау, 2010). Авторът достига до концепцията за с и н к р е с т а с и с като нова форма на експозиционния изказ в цикъла „Да влезеш в ателието” (София, 2011) и „Оптофонохроми” (Конгресхаус, Хайделберг 2014). В тази насока е представена и серията „RU” (“Re-formа universalis”, Манхайм 2015), която по идея и структура напомня програмния замисъл на „Изкуство на фугата” от Йохан Себастиан Бах. Формо-генеративните аспекти на типа „скрита абстрактност” става актуална тема в дискусиите на креативния интелектуален кръг „ЕЛИПСА” в Манхайм, по инициатива на СТУДИО 129. Погледът е насочен към проблемите на синтеза, обвързващ пространствени и времеви аспекти на геометрията и топологията, на симбиозата и синергията.

Перспективна нова форми на фонизъм и пространствена конструкция е представянето на „Синергон” с участието на музикални инвенции от Йордан Камджалов в Галерия „Квадрат 500” (София, 2016).

Превръщането на конкретното изложбено пространство в асоциативна метафорична мрежа представя серията „А? е Басня” в Изложбените зали „Рафаел Михайлов” (Велико Търново, 2017), последвани от живописния цикъл „Когато...” в Галерия „Елена Карамихайлова” (Шумен, 2017), „Паметта на думите” (живопис, Национална библиотека в София, 2018), „Каруцата на с. Могила” (живопис, Галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен, 2019). Серията киклохроми „Метаморфози І” (Хора и животни) в Изложбените зали „Рафаел Михайлов” (Велико Търново, 2020) формира нагласа към отказ от традиционните и рутинни нагласи на зрителското възприемане.

За интереса на изследователите към творчеството на Спартак Паскалевски свидетелства публикацията на професор Рикардо Бутафава /Riccardo Buttafava в сп. Arte Cristiana (Milano 2001, Nr. 806) за синергията като форма на звуково-знаково моделиране на пространството. Звуковият феномен, органично присъщ на художествената форма, удържа паметта и развива изначалната неделимост на „първичния” креативен акт. В невидимата неосинкретичност, творящият художествен акт напомня за неделимата цялост на слово-танца и магичния ритуален жест на рисунката. Така рисунъкът става мисъл, баграта – звук, а колоритната организация ‒ ритуално действие, в което идеята и предчувствието се сливат в жизнената единственост на конкретната форма. Взаимните трансформации в изкуството са негова същност и невидима тайна, която художникът превръща във видимост, изразена афористично и от професор Рикардо Бутафава („Ден за възкръсване”, с. 86):

                                                        Spartak non disegna: ricama.
                                                        Spartak non colora: illumina.
                                                        Spartak non racconta: rappresenta.
                                                                    [Спартак не рисува: втъкава.
                                                                     Спартак не оцветява: озарява.
                                                                     Спартак не разказва: представя.
                                                                     Превод Ив. Георгиева]

Професор Волфганг Геземан / Wolfgang Gesemann отбелязва, че паралелно с изявите в областта на теорията, в творческите инвенции на Спартак Паскалевски „става въпрос... за духовното осъществяване на художествения замисъл, насочен към вечното, безкрайното и абсолютното. Този замисъл се реализира... чрез индивидуалната символична трансформация по волята на художника.” (Ден за възкръсване 2012: 90).
[„es geht… um den geistigen Vollzug des künstlerischen Anliegens, das auf das Ewige, Unendliche und Absolute verweist. Dieses Anliegen kann…verwirklicht werden… in individuell symbolischer Transformation nach dem Willen des Künstlers“ (Tag der Auferstehung 2012: 88)].

Д-р Хорст Рьолинг / Horst Röhling констатира, че в диалог „с начина на мислене, застъпен в развитието на европейското изкуство в цялост”, Спартак Паскалевски довежда този диалог „до резултата на дълбоко прозрение... на едно европейско съзнание, което следва да се постигне чрез духовно единение” (Ден за възкръсване 2012: 97).
[„Der Verfasser bringt… in ein im Dialog mit der Gesamtheit europäischer Kunst fortgesetztes Denken und führt es zu Ergebnissen tiefer Einsicht, die… einem zu bildenden europäischen Bewusstsein durch spirituelle Einheit“ dient (Tag der Auferstehung 2012: 94)].

Във връзка с анализа на визиите и идеите на художника и теоретика Паскалевски е интересно наблюдението на философа, професор Красимир Делчев от Софийския университет, че „Паскалевски... представя не само аспектите на изкуствознанието, но и тяхното мисловно пространство като философия на изкуството” (Ден за възкръсване 2012: 98-102).

А професор Румяна Златанова метафорично сравнява „видимостта на неговото присъствие”, с „онази обозрима част от един самотен и в известна степен загадъчен остров, който съзираме с лекота в далечината на хоризонта, без да можем да си представим в действителност дълбочината на потопената в морето част. Не само той, но и ние сме на път да се приближим към него в предчувствие за очакващата ни пълнота и цялостност” (Триптих Мистичен празник 2010: 17).

В интервюто „Видимата невидимост на абстрактното”, отпечатан в каталога „9+1”, художникът споделя, че „...когато творецът е автентичен в диалога с енигматичността на света, постига онази пълнота, която Хайдегер определя като „истина на битието и смисъл на изкуството”. Това, което най-силно го увлича, е „енергията на скритите сили, на които трябва да се придаде видимост”, както и образът, който „скрива” и същевременно „открива” изкуството като свят” (110). За художника „човешката фигура е основен ключ към универсалното и необозримото в света, защото тя носи огромния потенциал на скрита абстрактност, която се проявява по многообразен, многолик и неизчерпаем начин. В динамичните структури на пространството и времето тя кодира метаморфозите на невидимото и ги извежда във видимия пласт на зримата пластичност“ (9 + 1: 110).

Критиката определя творчеството му в естетиката на плурализма (с елементи на Модерн) и експериментализма (в художествената практика на Постмодерн). В множеството серии художникът моделира изложбеното пространство с трансформации на визуални феномени и метаморфози на изобразителни и анаморфозни фонични мотиви, чийто синергиен логос функционира в конкретните пространствени структури на с и н е р г о н, с и н к р е с т а с и с и к и к л о х р о м и я.

С а м о с т о я т е л н и и з л о ж б и:

1972 „Слънчев часовник”, „Пластове” ‒ живопис и графика (Девня)
1973          „Ден на гнева” ‒ живопис и графика (Враца)
1974    „Човекът и машината” ‒ графика (Магдебург, Берлин)
1982    „Немски цикъл” ‒ графика (София)
1983    „Думи и образи” ‒ живопис и графика (Стара Загора)
1985          „Пясъчен часовник”, „Псалм”, „Последният ден на Архимед”, „Човекът и машината” ‒ живопис и рисунки (София)
1987    „Трансформации „A” – живопис, графика върху алуминий (Шумен)
1988    „Златоструйни гласове” ‒ живопис и графика (Преслав)
1990 „Светлинни знаци” ‒ живопис, синергия за маримба, вибрафон и ксилофон от състав „Полиритмия” (Галерия „Шипка 6”, София)
1990          „Книги на премълчаното” ‒ смесена техника (Мезуй на земята и хората, София)
1991    „Възкръсването на Лазар” – живопис, синергия за глас, мандолина, виолончело , обой и пиано (СУ, София)
1992    „Блудният син” – живопис, графика (София)
1993         Серия „В памет на Антоан Вато” ‒ живопис (Париж)
1994         Серия „Празниците на Антоан Вато” ‒ живопис (Париж)
1995    „Стихове на Костис Палама” ‒ акварел и рисунки (Националната библиотека, София)
1996          „Събудени фонтани” – живопис и рисунки (Джемона, Италия)
1997    „Целувката на Юда” ‒ рисунки (Варшава)
1998    „Лунна светлина” ‒ рисунки по стихове на Джакомо Леопарди (Джемона)
1999    „Voci dalla pietra”. Realizzazione editoriale composta da 7 poesie con 7 incisioni corrispondenti ‒ офорти (Джемона, Италия)
1999          „Inspirito” ‒ синергия (фонично рисуване, музициране, рецитация). „Premio Gamajun” (Джемона, Италия)
2000          „Капката”‒ керамика, живопис и скулптура; синергия от цигулка, обой и флейта (Галерия „Шипка 6”, София)
2001    „Сердарят” – графичен цикъл, посветен на Григор Пърличев (Охрид)
2001          „Палимпсест – живопис; Галерия „Сезони” (София)
2002          „Иконограми – „Музикални вариации”, посветени на Панчо Владигеров ‒ колажи и графики (Хайделберг)
2003    „На сребърни крила понесен” (Р. М. Рилке) – живопис (Манхайм)
2004    „Полифонии” ‒ рисунки, акварели, смесена техника (Офтерсхайм)
2004          „Житието на Св. Методий” – иконограми, живопис и графика (Елванген, Виена)
2005          „Орфееви песни” ‒ полиптих (инсталация), живопис (НДК, София)
2006    „Евангелие по Йоана” ‒ живопис; Providenz-Kirche (Хайделберг)
2006    „Осветени срещи” ‒ синкрестасис, живопис и книги-обекти (Берлин, Мюнхен)
2006    Серия „Иди, О ти, и виж!” ‒ живопис; Дом на хумора и сатирата (Габрово)
2006          Серия „Напеви на паметта” ‒ акварели (Градска галерия, Дупни¬ца)
2006         „По стъпките на времето” ‒ многомерен мултимедиен проект с интериорни и екстериорни пространствени конструкции (Градска галерия, Дупница)
2007    „Добър вечер, Моцарт!” ‒ живопис (София)
2007          „В памет на Ел Греко” ‒ живопис (Пиргос)
2008          „Мистичен празник” ‒ олтарен триптих, живопис (Катедрала, Химерод; Герма-ния)
2009    „По пътя към рая” ‒ оптофонии и живопис; Kultur-Forum (Пасау, Германия)
2009          Серия „Шегите на Карстен” – оптофонии, колажи и рисунки (Хайделберг)
2010          „Семето на вълната” ‒ живопис (Пасау)
2010    „12 погледа към Св. Богородица” ‒ живопис (инсталация); Химерод (Германия)
2011          „Три азбуки – един диалог” – синергон и графичен цикъл в чест на 625-годиш-ния юбилей на Университета в Хайделберг (Хайделберг)
2011          „Напред, назад, наляво и надясно” ‒ живопис, рисунки (Градска галерия, Дупни¬ца)
2011          „Да влезеш в ателието” – синкрестасис, живопис и графика (Галерия „Шипка 6”, София)
2011    „Да докоснеш думите (О. Памук)” – оптофонии, живопис, рисунки (Галерия „Червената къща”, София)
2012    „Редове от словото на Паисий” ‒ акварел (Галерия „Е. Карамихайлова”, Шумен )
2012    „Ден за възкръсване” ‒ живопис (Галерия „Е. Карамихайлова”, Шумен )
2013          Серия „Hans Egon Wöhrlen” ‒ живопис (Пасау)
2013          Серия „Духът на земята” – живопис и синкрестасис (Градска галерия, Куманово)
2014          Серия „Партитури на сърцето” – живопис (Галерия Офтерсхайм, Германия)
2014          „Оптофонохроми” – синкрестасис, живопис (Конгресхаус, Хайделберг)
2014    „Идеофони, видения и бдения” – живопис (Градска галерия, Куманово)
2015          „Ехо от древни ритуали” – живопис (Солун, Гърция)
2015    „Слово-форми” – живопис (Янина, Гърция)
2016    „RU” („Re-formа universalis”) – живопис, рисунки („Форум-Елипса”, Maнхайм)
2016    „Небесни гласове” ‒ синергон, живопис и музикални инвенции на Йордан Кам-джалов (Галерия „Квадрат 500”, София)
2017    „А? е Басня” ‒ живопис (Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, Велико Търново)
2017    „Когато...” – живопис (Галерия „Е. Карамихайлова”, Шумен)
2018    „Паметта на думите” – живопис (Национална библиотека, София)
2019    „Каруцата на с. Могила” – киклохроми, живопис (Галерия „Е. Карамихай¬лова”, Шумен)
2020    „Метаморфози І ” ‒ киклохроми, живопис (Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, Велико Търново)

Н а г р а д и:

1992          Паметен знак на папа Йоан Павел ІІ за художествена изява
1996          Отличие за творчески инвенции на Университета в Милано
1998    Награда за проект „Антонио Канова и Джакомо Леопарди”, Университет Милано (Италия)
1999          Носител на Сребърния знак на град Джемона (Италия) за принос в културата и изкуството
2000          Грамота от Негово Светейшество Максим, Патриарх Български
2005          Специална награда на Х. Салон на изкуствата, НДК (София)